.
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му
Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края
на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по
който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв,
която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за
Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената
нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
Бил ден първи, март, лето 681.
Носенето на мартеници е български народен обичай.
На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора и запалвала
буен огън. Скоквали от сън децата и тичали да прескачат огъня, за да ги
болест не вестява, да им е весело през цялата година. После им връзвали
мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата
лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали н
а
първата клонка. Според друго поверие мартениците се слагат под камък и
след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили
мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки
– сполука с едър добитък и др.
Това е било някога!
И сега хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта. И до днес е запазен този свиден народен обичай.
Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия
цвят е втъкана ЧИСТОТАТА и искреността на отношенията, а в червения –
ТОПЛОТАТА, на приятелството и ВЗАИМНАТА ОБИЧ.
С красота срещу злото – как хубаво го е измислил НАРОДЪТ!
Коледна изложба "Българска трапеза"
На 21. 12. 2009 г. бе организирана коледна изложба "Българска трапеза" с учениците от 5а, 5б и 6б клас. Нашите малки готвачи представиха традиционни български ястия, приготвяни на Бъдни вечер и Коледа в техните семейства.
